Song of Solomon 8
1 О, да беше мой брат, който е сукал от гърдите на моята майка! Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам и никой нямаше да ме осъди.
2 Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, а аз щях да ти давам ухайно вино, със сок от моите нарове.
3 Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
4 Заклевам ви, дъщери йерусалимски, да не възбудите, нито да събудите любовта ми, преди възлюбената да пожелае.
5 Коя е тази, която идва от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? Събудих се под ябълката — там майка ти е изпитала родилни болки, там те е родила твоята родителка.
6 Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт, ревността — люта като преизподня, пламъците ѝ са огнени.
7 Големи води не могат да угасят любовта и реки няма да я залеят. Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов, той щеше да бъде презрян.
8 Имаме малка сестра, няма още гърди. Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро; да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10 Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули. Затова ще намеря любов в очите му.
11 Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон. Той предаде лозето на пазачи. Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него.
12 А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста сикли са за пазачите на плодовете му.
13 Ти, която живееш в градините, в гласа ти се вслушват приятелите. Нека и аз го послушам.
14 Тичай, мой възлюбени, и бъди като сърна или като млад елен по благоуханни планини.